ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ УЧИТЕЛИТЕ НА 105. СУ “АТАНАС ДАЛЧЕВ”

ОТВОРЕНО ПИСМО

ОТ УЧИТЕЛИТЕ

НА 105. СУ “АТАНАС ДАЛЧЕВ”

ДО РОДИТЕЛИТЕ

НА 105. СУ „АТАНАС ДАЛЧЕВ”

 

Напоследък стана модно, удобно и привидно социално значимо да бъдат критикувани учебни заведения, училищни правилници, разпоредби и норми на обществено поведение. С лека ръка проблеми, присъщи на цялото общество и нерешени с десетилетия, се вменяват на учители,  училищни ръководства и образователни структури. Учителите и училищните ръководства са нарочени за необходими грешници и виновници в очевидно неудовлетворителното развитие на образователния и възпитателния процес.  Не сме изненадани от това, защото сме свидетели как тенденцията на разрушаване на връзката между училище и родители продължава, как българското семейство в своята цялост атрофира и как някои среди и хора правят опити да изместят акцента на отговорност от семейството.

       Уважаеми родители,

       Много от проблемите, които поставяте са тревожни и за нас, работещите в училище.

       Безотговорно и удобно е очевидната безпомощност на обществото и на държавата да се справят с тютюнопушенето, с наркотиците и психотропните вещества и те отново да бъдат стоварвани върху плещите на училището. Факт е, че въпреки световните кампании против тютюнопушенето, въпреки забраната за тютюнопушене в заведения, обществени сгради, офиси и училища, тази практика продължава и се разраства. Ние сме предприели съответните мерки в сградата и двора на училището да не се пуши и прилагаме различни механизми, съобразно Правилника за дейността на училището и нашите правомощия.

Много бихме искали това да не става и около училището, но уви, сме безсилни да контролираме квартала, при условие, че буквално на метри от училището се продават цигари и спиртни напитки. Възмутени сме, че пушенето на ученици в квартала се забелязва, а се пренебрегва фактът, че цигари се продават навсякъде, включително на малолетни, и че в заведения, в които уж не се пуши, се приспособяват огромни помещения за пушачи. Местата за пушене в тях много често са заети от ученици. Може би за това учителите също трябва да носим отговорност ?

       Недопускането на родители в училище по всяко време е свързано с осигуряване на безопасността на децата и учениците и осигуряване на нормален учебен процес.

Вероятно табелите „Родителите до тук“ могат и трябва да бъдат прецизирани и ние ще намерим съответната по-подходяща форма. Но е абсурд да се мисли, че родителите могат да имат свободен достъп до класните стаи в училище по всяко време. Училището не е площад, нито място за разходки, то е достатъчно пренаселено, за да си позволяваме да превръщаме коридорите на училището в пешеходни зони. 105. СУ „Атанас Далчев” има Правилник, който уточнява мерките за сигурност, уточнява кой, къде и кога може да ходи. 105. СУ провежда ежегодно благотворителни базари, тържества, родителски срещи, открити уроци – време, когато в училището се влиза свободно и може да се разглежда материалната база.

Ние дълбоко ценим и уважаваме родителите, но спазването на Наредби и Правила е задължително.

 Някои родители роптаят срещу униформите. Униформите дават идентичност на учениците, карат ги да се чувстват специални. Убедени сме, че именно униформата е знак за съобщност, за приобщаване към училището и за гордост. Твърдо сме решени да продължим в тази насока, защото смятаме, че девизът на училището „Училище с характер и талант“, ни задължава да отстояваме училищните принципи и традиции. Освен това задължителните униформи са практика на едни от най-елитните учебни заведения в света.

Уважаеми родители,

Не приемайте учителите, на които сте поверили най – важното – образованието на вашите деца, като врагове.  Като не вярвате на учителите, в известен смисъл не вярвате на това, което ще се случи утре. Като безкрайно вярвате на децата (за това, което им се случва), вие много често успокоявате съвестта си и прехвърляте вината на друго място. Най-важното нещо е заедно да създадем условия вашите деца  да получат знания. Най-важно е в училище те да доизградят характерите си и да се научат да преодоляват трудности. Ученето не е само забавление и игра, ученето е труд, усилие, преодоляване. И вие, и ние искаме най – доброто. Вие – за вашите деца, а ние – за нашите ученици.

Благодарим на всички, които милеят и подпомагат дейността на училището да бъде подобрена. Ние с вас би следвало да сме от един отбор.

Заедно за доброто на децата!!!