Представяне на стихосбирката „Моите различни Аз“ в библиотеката на 105 СУ„Атанас Далчев“

На 19.02.2020 г. в библиотеката на 105 СУ „Атанас Далчев“ бе представена двуезичната стихосбирка „Моите различни Аз“. В присъствието на представители на Отдел “Образование, социални дейности, култура и спорт” на Столична община район Изгрев, ученици и преподаватели – гости от Профилирана гимназия за изобразителни изкуства „Проф. Николай Райнов“ съставителите на стихосбирката – Жанет Борлакова и Стефано Келини, както и редакторът на книгата, Ивета Данаилова споделиха за съвместната си работа по нея. Прочетените на български и италиански стихове грабнаха вниманието на присъстващите, защото става дума за една книга с много автори, повечето ученици. Книга, събрала стихове и преводи с много и различни лица, гласове и регистри. Сборникът се ражда в творческата Лаборатория за поезия при 105 Средно Училище „Атанас Далчев” и е издаден от Клуб ЮНЕСКО „Леонардо да Винчи”, с финансовата подкрепа на Училищното настоятелство.

ЛАБОРАТОРИЯ ЗА ПОЕЗИЯ

ПРИ 105 СУ „АТАНАС ДАЛЧЕВ”- СОФИЯ

В последно време, и то в нашето доста непоетично време, когато пазарните вълнения надделяват над духовните, за моя радост, все по-често чувам и чета за различни юношески общества, вдъхновени от поезията. Литературни студия, свободни курсове за писане на поезия, лаборатории за поезия и други с подобни имена, които мога да определя само по един начин – като млада съпротива на бездуховността, която за жалост прави сериозни опити да завладее дори училищните пространства. Но ето – в софийското училище „Атанас Далчев” – на името на един голям български поет, когото лично познавах и дори сме били съжители в един жилищен блок – ето там съществува, и не от вчера, „Лаборатория за поезия”. Не лабораторни опити в епруветки с химически елементи, а  стремеж за сътворяване на нови словесни съединения, а понякога – нови преводи на италиански, на езика на Петрарка и Салваторе Куазимодо, какъвто език се изучава  в пространството на училищните стаи. И както споделя нейната ръководителка Жанет Борлакова, за децата и юношите тази поетическа дейност ”е работа и съавторство/ поради преводите на италиански език/, игра и фантазия, увлекателен акт на творчество”. Една от целите – „чрез акцентиране върху духовните ценности да се работи над способността за творчество на младежите, при това в процеса на усвояването на чужд език”. И по-нататък:” да ги привлече към поезията, да покаже нейната привлекателност…” Каква по-благородна творческа, пък и образователна цел пред света на младите!

Не всичко в издадения впечатляващ сборник под тази егида  „Моите различни Аз” носи знака на овладяното напълно стихотворство, но планината на поезията не се състои само от малки и големи върхове. Има и по-ниски, но красиви места, има извори, дървета – дори в подножието. И затова все пак – откриваме в сборника творби /говоря за стиховете на български, за преводите на италиански нека говори друг/ – има в този сборник, казвам, и зрънца искрена и непринудена поезия. Тук виждам и творческото съпричастие на  вече утвърдена наша поетеса Ивета Данаилова, която споделя в тази „лаборатория” своя личен творчески и редакторски опит. Самата Ивета Данаилова, зная това, е минала в ученическите си години през подобна „лаборатория” – през сливенската школа на  незабравимата Евгения Генова – а сега Ивета е редактор на въпросния сборник. Ето още една причина да откриваме в сборника споменатите поетически зрънца. Разбира се, причина са и самите духовни склонности на ученицито. Например:

Кестените, жълти чадъри,

надвесени над мен ме пазят

от камшика на думи, зли и студени.

….

Отвъд прозореца прашен

черен дъжд напълни луната

и тя изчезна.

Останаха кестените – жълти чадъри –

да светят в нощта.

/Анна Каменова, чиито стихове са преведни на италиански от ученици на 13 години./

Или онова колективно ученическо стихотворение от IX клас, което е създадено направо на италиански!:

Моите различни Аз,

братя мои, пръснати по света…

Като вълни

разбиват се в брега на реалността.

И, сапунени мехурчета,

политат в небето на различията…

Могат да се дадат и немалко още примери. Но не е нужно да се изпие цялото море, за да се усети, че морето е солено. Да – наистина това са млади капки от морето на поезията. Да се надяваме, че тези капки, заедно с големите вълни, ще достигнат  до далечни брегове!

                                                      Георги Константинов